Стоя в стая празна,натрапчиво пуста,

а ти в другата си,изпълнена с весел смях,

гласът ти аз чувам,задушаващо нежен

по-тънък от струна,по-силен от мраз.

Да дойда при теб едва ли ще мога

какво от това,че една стена ни дели,

когато сърцата далеч са помежду си

дори и въздухът изгражда непрестъпни стени.

В стаята празна едва ли ще влезеш

музика тъжна от сърце наранено

ще чуеш още преди да си влязла

и едва ли ще поискаш вратата да отвориш.

Заключвам се в себе си-затвор непрестъпен,

заключваш се ти-каменен зид

заключени чувствата от безнадеждна любов

едва ли ще могат някога да се разтуптят.

В очите ти да погледна-присъда ще искам

за своята наглост,породена от страст,

гласът ти да чуя-в окови ще се влача

една душа поела пътя към палача.

Свободата ни е чужда в свят объркан от лъжи,

топлината бяга-студ сковал е нашите души

страстта угасва потушена от реки,

в които плувахме аз и ти.

Убивам чувствата си бавно,сякаш са животни

подтискам в себе си страстта към теб

да те имам не мога-тогава защо са ми те

и защо ли да чакам,когато няма да дойдеш?

Защо те обичах,защо ли още те обичам,

защо копнея всеки миг да съм до теб

когато се заключваме в собствените си окови,

но сърцата ни едно за друго пак туптят.

Пленник в плен на страстта,

самотник сред тълпа от хора,

животно сред глутница вълци,
човек отдал себе си в името на любовта.