Празнота

Пясък пустинен през пръстите изтича

чувството,

че на този свят има някой,който да ме

                                                         обича,

вървя през пустинята-пред мен лъжливи

                                                         миражи,

сърцето ми се къпеше в чувства-

                                        сега самотно плаче.

Оазис

За мен си ти водата в пустощта,

сянката,вдъхваща ми сили в адска

                                                  горещина

покоя на душата ми-радостта през сълзи,

спасение мое,утеха безмерна,моя светлина.

В теб се оглеждам и виждам аз себе си

през очите ти виждам друг човек,

промяната е в мен,откривам я и ми е нужна,

както от теб се нуждая за да съществувам.

Освободих душата си и пуснах я на воля

като птица да се скита из света

да прелита над планини и над хора,

освободих я,дадох глас и на

                                         чувствата.

И ето в тази пирамида от чувства

на върха стои едно и чака теб

аз съградих я с години,но скрита,

но вече открих я за теб и за света.

Себе си намерих-

                            по-различна от всякога,

очудих се,нима това съм аз,

нима и тези чувства в сърцето са

                                                  реални,

прикрити зад ярост,гняв и сивота.

И както каза ти-криех се от себе си дори

зад хората,на които причинявах гняв

защо се затварям зад този зид

                                                 каменен,

когато мога да изкарам на яве

                                                всичко от мен.

Разбрана бях от теб!

                                Уви!

                                      За кратко!

А тази нужда в мен не ще изчезне

за кратко разбрах какво е

                                        Някой да те Чува,

но края дойде,

                      а мен ме върна в самото начало.

Болка

         Тъга

                Самота

                            Не зная!?

Изгубих себе си след този момент,

когато каза,че си тръгваш

и какво от това,че рабрах Коя съм,

                                                  за миг,

сега отново съм пустош обляна в сълзи.

През сълзи в очите ти се взирам

и сякаш вече виждам друг човек,

колко много е нужно да се изградиш

                                                 като личност,

колко малко е нужно за да рухнеш

                                                 като скала.

Скалата от себе си изтръгнанах я,

                                                  лавата изригна,

по-искрена не съм била със себе си до сега,

чувствата с крие дарих ги,освободих ги,

над теб да прелитат,

                              но паднаха мъртви.

Сякаш стрела прониза сърцето

бездиханна останах от твоите думи

сълзите изгарят лицето безизразно,

а ти ме гледаш изпълнена със студенина.

Раздялата дойде,краят е близо

по-зловещ от видение,по-мрачен от нощ,

живота от мен бавно отива си,

тръгна след теб за да бъде твой роб.

Душа каменно безмълвна,

                                      студена като гроб

сърце кървящо от болка,

                                      че Неразбрано остана,

с радост себе си открих,но уви,

                                       излъгах се,

защото с Теб и Мен се разделих.