Постинг
01.02.2008 12:50 -
ПРИСТАН
Не идвай тази нощ при мен
Недей кради от мен съня
Само в него пристан аз намирам
За моята изстрадала душа
В небето не се взирай
Звездите не гаси
Моят взор е в тях
Моите очи
В тях искрица търся
За избавлението светлина
Не ми отнемай малкото
Останало ми на света
Всичко дадох ти
Но ненастна е твоята душа
Как да спра пороя
Бурните реки
В море да събера
Как чувствата да овладея
На стихиите страстта
При мен се завръщаш
Кораб след буря
Загубил своите платна
С рани зейнали
Дълбоки
Морски дълбини
В очите на жена
Стихиите ще събера
На природата гнева
И буря ще бъда
И лъч светлина
Страстта ще бошува
Желанието ще пламти
Пожар сърцето ще гори
Нежността
В капка утрина роса
С устните ще събера
След всяка твоя буря
След всяка рана
В мен пристана
Откриваш ти
С твоите рани
Сърцето кърви
С твоите стонове
Душата кънти
Неразбрана от друга
Неразбрана съм от теб
Но не мога да изтръгна
От себе си любовта
Със стихиите живее
Неовладяна като тях
Не идвай тази нощ при мен
Недей кради от мен съня
В небето не се взирай
Звездите не гаси
Не ми отнемай малкото
Останало ми на света
Нощта да те закриля
Звездите да те водят
Да вперя поглед
В необятната далечина
Търсейки от теб следа
От стихиите на живота
Котва да пуснеш
На моя пристан
На рамото мое
Да склониш глава
Живота да върна
В твоята душа
Пристан да бъда
На кораб без платна
Недей кради от мен съня
Само в него пристан аз намирам
За моята изстрадала душа
В небето не се взирай
Звездите не гаси
Моят взор е в тях
Моите очи
В тях искрица търся
За избавлението светлина
Не ми отнемай малкото
Останало ми на света
Всичко дадох ти
Но ненастна е твоята душа
Как да спра пороя
Бурните реки
В море да събера
Как чувствата да овладея
На стихиите страстта
При мен се завръщаш
Кораб след буря
Загубил своите платна
С рани зейнали
Дълбоки
Морски дълбини
В очите на жена
Стихиите ще събера
На природата гнева
И буря ще бъда
И лъч светлина
Страстта ще бошува
Желанието ще пламти
Пожар сърцето ще гори
Нежността
В капка утрина роса
С устните ще събера
След всяка твоя буря
След всяка рана
В мен пристана
Откриваш ти
С твоите рани
Сърцето кърви
С твоите стонове
Душата кънти
Неразбрана от друга
Неразбрана съм от теб
Но не мога да изтръгна
От себе си любовта
Със стихиите живее
Неовладяна като тях
Не идвай тази нощ при мен
Недей кради от мен съня
В небето не се взирай
Звездите не гаси
Не ми отнемай малкото
Останало ми на света
Нощта да те закриля
Звездите да те водят
Да вперя поглед
В необятната далечина
Търсейки от теб следа
От стихиите на живота
Котва да пуснеш
На моя пристан
На рамото мое
Да склониш глава
Живота да върна
В твоята душа
Пристан да бъда
На кораб без платна
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив