Постинг
01.02.2008 11:08 -
ПРАЗНОТА
Какво ще правя без теб,кажи?
Дали животът ми
напред ще продължи
или ще остана само
бледа сянка на себе си.
Живея от всяко твое обаждане
дишам с всеки звук от гласа ти,
а сега телефона ще спре да звъни
гласа ти ще замлъкне.
Ти си отиваш
Отива си и любовта
Отне желанието за живот
Отне ми правото да дишам
Остави сърцето твой роб
Отпивах от теб без да спирам
запълвах празнотата в мен
давах всичко мое-да е твое
и жадна се връщах при теб.
Останах като празна чаша
виното в нея бе ти,
а от днес ще ме изгаря адска жажда,
която не ще да утолиш.
Последната капка устните пари
в мига,когато ръцете се разделят
не ще я отпия-нека ги гори
и в болката от нея да се давя.
Последен звън в сърцето отеква,
последен звук от гласа ти
раздялата идва,тръгваш си
началото на края,празнота.
Остана ми едничката радост,
че ти научи това сърце да плаче,
а очите да проливат безспир
моите сълзи за теб.
За кой ли път ме нарани,
за кой ли път сърцето ще прости
и пак ще чакам нова рана,
докато в сърцето капка от любов не остане.
Събирам разпилените парчета,
късовете на предишното Аз
търся пътека към себе си,
изграждам се по-силна от преди.
Не допускам никого до мен,
не позволявам нищо да ме нарани.
Така,както го направи ти!
Болката по теб бавно ме убива
една душа,едно сърце,
но любовта ще ги подържа живи
и жив мъртвец ще те обича!!!
Дали животът ми
напред ще продължи
или ще остана само
бледа сянка на себе си.
Живея от всяко твое обаждане
дишам с всеки звук от гласа ти,
а сега телефона ще спре да звъни
гласа ти ще замлъкне.
Ти си отиваш
Отива си и любовта
Отне желанието за живот
Отне ми правото да дишам
Остави сърцето твой роб
Отпивах от теб без да спирам
запълвах празнотата в мен
давах всичко мое-да е твое
и жадна се връщах при теб.
Останах като празна чаша
виното в нея бе ти,
а от днес ще ме изгаря адска жажда,
която не ще да утолиш.
Последната капка устните пари
в мига,когато ръцете се разделят
не ще я отпия-нека ги гори
и в болката от нея да се давя.
Последен звън в сърцето отеква,
последен звук от гласа ти
раздялата идва,тръгваш си
началото на края,празнота.
Остана ми едничката радост,
че ти научи това сърце да плаче,
а очите да проливат безспир
моите сълзи за теб.
За кой ли път ме нарани,
за кой ли път сърцето ще прости
и пак ще чакам нова рана,
докато в сърцето капка от любов не остане.
Събирам разпилените парчета,
късовете на предишното Аз
търся пътека към себе си,
изграждам се по-силна от преди.
Не допускам никого до мен,
не позволявам нищо да ме нарани.
Така,както го направи ти!
Болката по теб бавно ме убива
една душа,едно сърце,
но любовта ще ги подържа живи
и жив мъртвец ще те обича!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив