Постинг
01.02.2008 10:54 -
А ВЪН ВАЛИ
Миг съкровен
Докоснах се до теб
Прегръдка жадувана
Награда за едно сърце
Радост неописуема
Душата изгаря
Среща блянувана
В реалност превърната
Допуснах те близо до себе си
Исках те,търсех,желаех...
Капки дъжд се стичат по стъклото
твоят поглед с тях си играе
и вглеждайки се право в тях
отново своята песен подхвана.
В теб да не се влюбвам
чувства да не влагам,но кажи
как да изтръгна сърцето си
когато на теб принадлежи.
Защо не ме погледнеш в очите,
които самоо тебе познават
зааслушай се в гласа ми тъжен
този,който те успокоява.
Казваш ми,че с мен си себе си,
че аз познавам твоето Аз
помагам ти да избягаш от ада,
който сама си си сътворила.
Вихърът своята сила поде
капките се стичат в буйни реки
поглеждаш ме плахо,невинно дори
и отново на устните с нейното име.
Сълзи се стичат по лице натъжено
усмивката бяга,очите заспиват,
но то знае,че и в камък да изстине
върху него ще е изсечено твоето име.
Благодарна си на сили всемогъщи
на съдбата,че срещна те с мен
и като човек,от който се нуждаеш
съм до теб всеки един ден.
Пиеш от енергията,от живота в мен
на глътки,без дъх,без да спираш
и колкото повече пиеш от моето Аз
по-жива ме караш да се чувствам.
Любовта е болка,болката си ти
никога така не съм обичала преди
желала до безумие,в безумие живяла
потънала от твоята поквара.
Сега се питам имаше ли смисъл
да те повикам,да потърся любовта си,
да разпаля отново огъня
на едно лудо,безмерно желание.
Да те обичам....
Смисъл има
И това съм аз за теб
Да те правя щастлива
И в щастието твое
Собственото да откривам
Тръгвай си...
Бягай...
Върви...
Кажи ми,че ме мразиш...
Сърцето ми освободи...
Болката жестока
От мен изтръгни
В замяна на всичко дарено от мен
ти ми остави един спомен,
с който да се утеша-
една снимка без душа...
А вън вали....
Вали като на сън....
Докоснах се до теб
Прегръдка жадувана
Награда за едно сърце
Радост неописуема
Душата изгаря
Среща блянувана
В реалност превърната
Допуснах те близо до себе си
Исках те,търсех,желаех...
Капки дъжд се стичат по стъклото
твоят поглед с тях си играе
и вглеждайки се право в тях
отново своята песен подхвана.
В теб да не се влюбвам
чувства да не влагам,но кажи
как да изтръгна сърцето си
когато на теб принадлежи.
Защо не ме погледнеш в очите,
които самоо тебе познават
зааслушай се в гласа ми тъжен
този,който те успокоява.
Казваш ми,че с мен си себе си,
че аз познавам твоето Аз
помагам ти да избягаш от ада,
който сама си си сътворила.
Вихърът своята сила поде
капките се стичат в буйни реки
поглеждаш ме плахо,невинно дори
и отново на устните с нейното име.
Сълзи се стичат по лице натъжено
усмивката бяга,очите заспиват,
но то знае,че и в камък да изстине
върху него ще е изсечено твоето име.
Благодарна си на сили всемогъщи
на съдбата,че срещна те с мен
и като човек,от който се нуждаеш
съм до теб всеки един ден.
Пиеш от енергията,от живота в мен
на глътки,без дъх,без да спираш
и колкото повече пиеш от моето Аз
по-жива ме караш да се чувствам.
Любовта е болка,болката си ти
никога така не съм обичала преди
желала до безумие,в безумие живяла
потънала от твоята поквара.
Сега се питам имаше ли смисъл
да те повикам,да потърся любовта си,
да разпаля отново огъня
на едно лудо,безмерно желание.
Да те обичам....
Смисъл има
И това съм аз за теб
Да те правя щастлива
И в щастието твое
Собственото да откривам
Тръгвай си...
Бягай...
Върви...
Кажи ми,че ме мразиш...
Сърцето ми освободи...
Болката жестока
От мен изтръгни
В замяна на всичко дарено от мен
ти ми остави един спомен,
с който да се утеша-
една снимка без душа...
А вън вали....
Вали като на сън....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив
