Постинг
30.01.2008 20:07 -
ВЪРНИ СЪЩНОСТТА МИ
Тръгвам си!
За да остана в сърцето ти!
Тръгни и ти!
И в моето остани!
Там,където от първия миг те приютих,
където на никоя друга не позволих
подслон да намери,в сърцето ми
там където любовта разпламених.
Като спомен ще живееш в душата,
като желание мислите ще гориш
и луда страст ще обвзема кръвта
бошуваща река през пролетта.
Отивай си!
Щастлива с друга ти бъди!
Щастието с мен не откри
Сърцето си за мен не отвори
Защо да те моля до мен да стоиш,
когато сме чужди една за друга?
В спомен превърнах твоята усмивка,
твоят дъх в кристална сълза
и макар за теб да живях и дишах
място в твоя живот не намерих.
Обичах,без обич да получа
желаех до болка твоята страст,
но вместо нея ти разгърна
перелината бяла на вечния мраз.
Заличи усмивката ми-статуя съм
без израз,без чувства,студена
лава изригна-в камък изстина
заличи в мен живота завинаги.
Тръгни и прогони тъгата от мен
родена от невъзможната любов
вземи и самотата ми със себе си,
вместо аз,нека тя бъде твой роб.
По пътя върви с усмивка
с тази,която неволно отне ми
и подлудявай безкрай със смеха,
който от сърце ти поднесох.
С моите чувства обичай,желай
с мен разбра какво е да си жива
и отнемайки ми всичко до край
с моето Аз ти другата радвай.
При мен не се завръщай!
Никога!
В сърцето остана само сивота,
душата тъне в празнота,
безличен поглед,лице без израз,
човек без чувства,студен като скала.
За мен оставаш завинаги чужда,
а аз ще бъда завинаги твоя
едва ли ще мога да обикна друга
ти и това право ми отне.
Тръгвай!
И назад не се обръщай!
Всичко бе до тук!
Сбогувам се с теб!
И с теб се сбогувам със себе си!
За да остана в сърцето ти!
Тръгни и ти!
И в моето остани!
Там,където от първия миг те приютих,
където на никоя друга не позволих
подслон да намери,в сърцето ми
там където любовта разпламених.
Като спомен ще живееш в душата,
като желание мислите ще гориш
и луда страст ще обвзема кръвта
бошуваща река през пролетта.
Отивай си!
Щастлива с друга ти бъди!
Щастието с мен не откри
Сърцето си за мен не отвори
Защо да те моля до мен да стоиш,
когато сме чужди една за друга?
В спомен превърнах твоята усмивка,
твоят дъх в кристална сълза
и макар за теб да живях и дишах
място в твоя живот не намерих.
Обичах,без обич да получа
желаех до болка твоята страст,
но вместо нея ти разгърна
перелината бяла на вечния мраз.
Заличи усмивката ми-статуя съм
без израз,без чувства,студена
лава изригна-в камък изстина
заличи в мен живота завинаги.
Тръгни и прогони тъгата от мен
родена от невъзможната любов
вземи и самотата ми със себе си,
вместо аз,нека тя бъде твой роб.
По пътя върви с усмивка
с тази,която неволно отне ми
и подлудявай безкрай със смеха,
който от сърце ти поднесох.
С моите чувства обичай,желай
с мен разбра какво е да си жива
и отнемайки ми всичко до край
с моето Аз ти другата радвай.
При мен не се завръщай!
Никога!
В сърцето остана само сивота,
душата тъне в празнота,
безличен поглед,лице без израз,
човек без чувства,студен като скала.
За мен оставаш завинаги чужда,
а аз ще бъда завинаги твоя
едва ли ще мога да обикна друга
ти и това право ми отне.
Тръгвай!
И назад не се обръщай!
Всичко бе до тук!
Сбогувам се с теб!
И с теб се сбогувам със себе си!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив
