Постинг
22.01.2008 19:06 -
"ЖЕЛАНА"
Стоя пред теб-камък безмълвен,
фалшива усмивка сълзите прикрива,
смехът ми се лее плача ми да скрие
на сърцето пленено ранения зов.
Стоя пред теб-погледите се сливат,
надниквам в теб-душа непозната
лутам се в дебрите на твоята същност
твоята душа да опозная.
Стоя и си мисля за минали дни
спомени стари туптят ми в сърцето
когато теб те познавах,
но само като "добрия приятел".
Приятелството трудно се печели,
години трябват то да се открие,
но човек понякога в приятеля открива
смисълът на живота занапред.
Вперила поглед в близкото настояще
мислите мои трептят ми в сърцето
за приятелят мой-любовта несподелена,
която кипи дълбоко в мен.
Устните твои с мойте да слея
жадувам до болка допира твой
аз искам да мога пред теб да излея
реките от чувства в душата таени.
Ти пак ме гледаш странно,безразлично,
не знаеш какво е да те убиват с очи,
думи да се забиват в сърцето
като остър кинжал в причаквана жертва.
Понякога те чакам в съня ми да дойдеш
макар на яве да си близо до мен
с длани топли да милваш лице
обезобразено от болка в израз студен.
Като малко дете да се сгуша в скута ти
подслон да намеря под закрилата твоя
топлината на тялото ти в мен да се влее
да се чувствам обичана дори само на сън.
От мълчанието твое тръпки ме побиват
близостта ни крие своите окови
да си близо-дъхът ти да чувствам,
но си оставаш за мен блян недостижим.
Запей ми песен весела,щастлива
гласът ти нека ме убие в този миг,
по-желана смърт от тази не търся,
не търся и материалното в твойте очи.
С нежни длани ме докосвай-раздирай ти сърцето!
Нека да кърви!Виновно е,че те обича!
Душата ми обезобрази-не мога да виня,
че неразбраната любов обрича в самота.
Далеч от теб не искам аз да бъда
без погледа на твоите очи,
по-добре да съм жалка,да моля за милост,
отколкото да ме обичат от жалост.
Аз ще спечеля твоята обич,
ще разтопя сърцето от лед,
ще ме желаеш тогава,но дали ще съм твоя
или ще съм в прегръдките на желаната смърт?!
фалшива усмивка сълзите прикрива,
смехът ми се лее плача ми да скрие
на сърцето пленено ранения зов.
Стоя пред теб-погледите се сливат,
надниквам в теб-душа непозната
лутам се в дебрите на твоята същност
твоята душа да опозная.
Стоя и си мисля за минали дни
спомени стари туптят ми в сърцето
когато теб те познавах,
но само като "добрия приятел".
Приятелството трудно се печели,
години трябват то да се открие,
но човек понякога в приятеля открива
смисълът на живота занапред.
Вперила поглед в близкото настояще
мислите мои трептят ми в сърцето
за приятелят мой-любовта несподелена,
която кипи дълбоко в мен.
Устните твои с мойте да слея
жадувам до болка допира твой
аз искам да мога пред теб да излея
реките от чувства в душата таени.
Ти пак ме гледаш странно,безразлично,
не знаеш какво е да те убиват с очи,
думи да се забиват в сърцето
като остър кинжал в причаквана жертва.
Понякога те чакам в съня ми да дойдеш
макар на яве да си близо до мен
с длани топли да милваш лице
обезобразено от болка в израз студен.
Като малко дете да се сгуша в скута ти
подслон да намеря под закрилата твоя
топлината на тялото ти в мен да се влее
да се чувствам обичана дори само на сън.
От мълчанието твое тръпки ме побиват
близостта ни крие своите окови
да си близо-дъхът ти да чувствам,
но си оставаш за мен блян недостижим.
Запей ми песен весела,щастлива
гласът ти нека ме убие в този миг,
по-желана смърт от тази не търся,
не търся и материалното в твойте очи.
С нежни длани ме докосвай-раздирай ти сърцето!
Нека да кърви!Виновно е,че те обича!
Душата ми обезобрази-не мога да виня,
че неразбраната любов обрича в самота.
Далеч от теб не искам аз да бъда
без погледа на твоите очи,
по-добре да съм жалка,да моля за милост,
отколкото да ме обичат от жалост.
Аз ще спечеля твоята обич,
ще разтопя сърцето от лед,
ще ме желаеш тогава,но дали ще съм твоя
или ще съм в прегръдките на желаната смърт?!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив
