Постинг
20.01.2008 11:45 -
БИОГРАФИЯ
Получих всичко,
от което най-малко се нуждаех,
раздадох всичко,
което най-силно желаех.
Себе си намразих,душата си отдадох
обичах до полуда,дълбоко ме мразеха
живеех с надежа,убиха я в мен
сърцето ми кървеше,сега е къс леден.
Омраза и любов надлъгват се в мен
душата ми мълчи,живота ми е тлен.
Желанието бяга,болката кънти
мислите злокобни,погледът лъжлив
тялото без воля себе си отрича
аз не трябва да се моля,аз искам да обичам.
В безвремие живея,времето ме губи
страстта да овладея,преди да ме погуби,
болката жестока живее в сърцето
раната дълбока ме води към небитието.
Да плача и да моля за обич аз не мога
да раздавам себе си е моята отплата,
че обичана била съм,но с любов като омраза.
Живота ме научи да ъда като камък,
съдбата ми отне чувствата от пламък,
не горя,а тлея бавно и угасвам
сърцето огъня на хората раздаде.
Обичаше,обичано не бе,
желаеше,отблъснато остана,
копнееше,надеждата угасна
и чувствата от пламък в миг се вледениха.
Сега е просто спомен,за себе си дори
кой ли ще си спомни за бурните вълни,
кой ли в морето от любов ще се потопи
и в наивен удавник ще се въплати.
Животът е гаден,съдбата жестока,
желая да имам,не искам да прося,
сега съм пред теб-сянка аз боса
биография недописана на душа полугола.
от което най-малко се нуждаех,
раздадох всичко,
което най-силно желаех.
Себе си намразих,душата си отдадох
обичах до полуда,дълбоко ме мразеха
живеех с надежа,убиха я в мен
сърцето ми кървеше,сега е къс леден.
Омраза и любов надлъгват се в мен
душата ми мълчи,живота ми е тлен.
Желанието бяга,болката кънти
мислите злокобни,погледът лъжлив
тялото без воля себе си отрича
аз не трябва да се моля,аз искам да обичам.
В безвремие живея,времето ме губи
страстта да овладея,преди да ме погуби,
болката жестока живее в сърцето
раната дълбока ме води към небитието.
Да плача и да моля за обич аз не мога
да раздавам себе си е моята отплата,
че обичана била съм,но с любов като омраза.
Живота ме научи да ъда като камък,
съдбата ми отне чувствата от пламък,
не горя,а тлея бавно и угасвам
сърцето огъня на хората раздаде.
Обичаше,обичано не бе,
желаеше,отблъснато остана,
копнееше,надеждата угасна
и чувствата от пламък в миг се вледениха.
Сега е просто спомен,за себе си дори
кой ли ще си спомни за бурните вълни,
кой ли в морето от любов ще се потопи
и в наивен удавник ще се въплати.
Животът е гаден,съдбата жестока,
желая да имам,не искам да прося,
сега съм пред теб-сянка аз боса
биография недописана на душа полугола.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 38
Архив
