Не мога да повярвам,че те виждам всеки ден,
не мога да повярвам,че телата ни докосват се
и погледите наши се пресичат винаги,
когато те потърся в мислите си.
Тялото твое изгаря плътта ми
от всеки негов допир дъх притаявам
езикът на жестовете скрито подсказва 
за страстта,която притежаваш.
Неукротимия дух на твоято тяло
привлича плътта ми в шеметна сласт
в неконтролируема игра се превръщат делата ни
игра неосъзнал никои от нас.
Погледа ти изкушава ме да бъда
уязвима всеки път когато
застанеш близо и от гласа ти плах
потръпвам сякаш познала страстта.
Човек си ти от плът и кръв,
но в тайнство е обвит живота твой
и в тайнството се лутам да открия
следа от сърцето ти,което бие в друг.
Живота мой се преобърна в един миг,
когато погледите наши се събраха
и точно в този миг щастлив
сърцето твое в мен заби.
Щастие фалшиво очите замъглява
желая те-далечна си мечта,
но близостта ни огъня разгаря
изгаряйки ме бавно в кладата на любовта.
Спокойствие няма,разум и чувства
преплетоха своите пътища,
а пътя един ме води към теб
живот не живея ако не си ти до мен.
Как да разбера тогава
живея ли или мечтая аз,
когато и мечтите ти ми даряваш,
но действителността е жестока към нас.
Всеки миг без теб болка навява,
всяка наша среща раздяла предизвестява,
но как да тръгна,когато зная,
че сърцето ми при теб остана.
Сладка е болката на влюбеното сърце,
по-сладко е щастието-чакано дълго,
но сладостта горчиво натрапва се,
когато не знае човек кога да спре.
Аз спрях-болка ме прониза,
аз тръгнах-все повече боли,
как тогава да те имам,
когато болката в сърцето ми си ти.
Болка сладка,нежна,недостъпна,
желая те,желая те безумно
изгарям по теб в пламъците на любовта,
ще те чакам вечно,дори и в смъртта.